Ребека – филмов шедьовър или красив провал?
Новият е в най-хубавия случай илюстративен и лекомислен, в най-лошия – неуспех. И то без да го съпоставям със (няма да загатвам телевизионната акомодация макар огромната Даяна Риг). Режисьор е другояче доста надареният Бен Уитли (независимите феномени Kill list и Sightseers), само че той някак си е взел всички неверни решения.
Първо Макс Де Уинтър би трябвало да е с 25 години по-възрастен от героинята, а тук не е. Второ – има секс преди брака, което е табу. Трето – студенината и вглъбеността на Де Уинтър са единствено загатнати, а те са значими за сюжета. И четвърто –финалното следствие за ликвидиране е променено към по-лошо.
Неслучайно тази екранизация на класиката на има оценка едвам 6 в IMDb. И нещо забавно – аз имам изданието на превода на Димитър Подвързачов, на което написа, че е от... френски. Но защото е било на пазара по време на Втората международна война със заменено заглавие (сещате се за асоциациите с Ребека), нищо чудно това да е неистина за пред цензора.
Сега за историята – в Монте Карло през 30-те години на предишния век млада неосъзнато привлекателна американка, руса, нежна и фина, с изтънчени черти и топли положителни очи () – няма име! – е компаньонка на богатата лукава и неприятна мисис Ван Хопър (Ан Дауд). Девойката е без самочувствие и по тази причина в началото не схваща интереса на хубавия висок вдовец Макс Де Уинтър (Арми Хамър) към себе си, само че се влюбва в него незабавно.
Той изненадващо ѝ прави предложение за сватба, подписват брак и се озовават в родовия му палат Мандърлей, където обаче към момента витае духът на първата му брачна половинка – именитата хубавица с неясно изискано лице, гарванова коса и съвършена фигура Ребека (никога не я виждаме, даже на снимка). Управителка е злокобната мисис Денвърс (), мумифицирана жена без възраст с лице като маска, тежък обвинителен взор и саркастично псевдопокорно държание, което унижава героинята на всяка крачка.
Ребека се е удавила и Макс е разпознал натрупа, само че неправилно, а тя в действителност е потънала до брега на борда на обичаната си лодка, останала е в заключена каюта, като дъното е пробито. Нейният братовчед, наглият Джак Фавел (Сам Райли) упреква Де Уинтър, че е умъртвил жена си.
В една чудесна сцена Макс споделя истината на новата си млада брачна половинка и тя схваща какъв брой се е заблуждавала, когато си е мислела, че той е безпределно влюбен в умрялата, загубата и носталгията го изяждат от вътрешната страна и тя е единствено бледен сурогат. Планът на жестоката, себична, порочна и безсъвестна Ребека е съвършен, само че като че ли ориста се намесва и за любовта на младото положително и почтено момиче и Макс де Уинтър изгрява късмет. А финалният разрушителен и злопаметен жест на мисис Денвърс не трансформира нищо.
Първо Макс Де Уинтър би трябвало да е с 25 години по-възрастен от героинята, а тук не е. Второ – има секс преди брака, което е табу. Трето – студенината и вглъбеността на Де Уинтър са единствено загатнати, а те са значими за сюжета. И четвърто –финалното следствие за ликвидиране е променено към по-лошо.
Неслучайно тази екранизация на класиката на има оценка едвам 6 в IMDb. И нещо забавно – аз имам изданието на превода на Димитър Подвързачов, на което написа, че е от... френски. Но защото е било на пазара по време на Втората международна война със заменено заглавие (сещате се за асоциациите с Ребека), нищо чудно това да е неистина за пред цензора.
Сега за историята – в Монте Карло през 30-те години на предишния век млада неосъзнато привлекателна американка, руса, нежна и фина, с изтънчени черти и топли положителни очи () – няма име! – е компаньонка на богатата лукава и неприятна мисис Ван Хопър (Ан Дауд). Девойката е без самочувствие и по тази причина в началото не схваща интереса на хубавия висок вдовец Макс Де Уинтър (Арми Хамър) към себе си, само че се влюбва в него незабавно.
Той изненадващо ѝ прави предложение за сватба, подписват брак и се озовават в родовия му палат Мандърлей, където обаче към момента витае духът на първата му брачна половинка – именитата хубавица с неясно изискано лице, гарванова коса и съвършена фигура Ребека (никога не я виждаме, даже на снимка). Управителка е злокобната мисис Денвърс (), мумифицирана жена без възраст с лице като маска, тежък обвинителен взор и саркастично псевдопокорно държание, което унижава героинята на всяка крачка.
Ребека се е удавила и Макс е разпознал натрупа, само че неправилно, а тя в действителност е потънала до брега на борда на обичаната си лодка, останала е в заключена каюта, като дъното е пробито. Нейният братовчед, наглият Джак Фавел (Сам Райли) упреква Де Уинтър, че е умъртвил жена си.
В една чудесна сцена Макс споделя истината на новата си млада брачна половинка и тя схваща какъв брой се е заблуждавала, когато си е мислела, че той е безпределно влюбен в умрялата, загубата и носталгията го изяждат от вътрешната страна и тя е единствено бледен сурогат. Планът на жестоката, себична, порочна и безсъвестна Ребека е съвършен, само че като че ли ориста се намесва и за любовта на младото положително и почтено момиче и Макс де Уинтър изгрява късмет. А финалният разрушителен и злопаметен жест на мисис Денвърс не трансформира нищо.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ